Сука и Скука - Хешван и дъжда

(ג) בִּשְׁלשָׁה בְמַרְחֶשְׁוָן שׁוֹאֲלִין אֶת הַגְּשָׁמִים. רַבָּן גַּמְלִיאֵל אוֹמֵר, בְּשִׁבְעָה בוֹ, חֲמִשָּׁה עָשָׂר יוֹם אַחַר הֶחָג, כְּדֵי שֶׁיַּגִּיעַ אַחֲרוֹן שֶׁבְּיִשְׂרָאֵל לִנְהַר פְּרָת:

(ד) הִגִּיעַ שִׁבְעָה עָשָׂר בְּמַרְחֶשְׁוָן וְלֹא יָרְדוּ גְשָׁמִים, הִתְחִילוּ הַיְחִידִים מִתְעַנִּין שָׁלשׁ תַּעֲנִיּוֹת. אוֹכְלִין וְשׁוֹתִין מִשֶּׁחֲשֵׁכָה, וּמֻתָּרִין בִּמְלָאכָה וּבִרְחִיצָה וּבְסִיכָה וּבִנְעִילַת הַסַּנְדָּל וּבְתַשְׁמִישׁ הַמִּטָּה:

(ה) הִגִּיעַ רֹאשׁ חֹדֶשׁ כִּסְלֵו וְלֹא יָרְדוּ גְשָׁמִים, בֵּית דִּין גּוֹזְרִין שָׁלשׁ תַּעֲנִיוֹת עַל הַצִּבּוּר. אוֹכְלִין וְשׁוֹתִין מִשֶּׁחֲשֵׁכָה, וּמֻתָּרִין בִּמְלָאכָה וּבִרְחִיצָה וּבְסִיכָה וּבִנְעִילַת הַסַּנְדָּל וּבְתַשְׁמִישׁ הַמִּטָּה:

(ו) עָבְרוּ אֵלּוּ וְלֹא נַעֲנוּ, בֵּית דִּין גּוֹזְרִין שָׁלשׁ תַּעֲנִיּוֹת אֲחֵרוֹת עַל הַצִּבּוּר. אוֹכְלִין וְשׁוֹתִין מִבְּעוֹד יוֹם, וַאֲסוּרִין בִּמְלָאכָה וּבִרְחִיצָה וּבְסִיכָה וּבִנְעִילַת הַסַּנְדָּל וּבְתַשְׁמִישׁ הַמִּטָּה, וְנוֹעֲלִין אֶת הַמֶּרְחֲצָאוֹת. עָבְרוּ אֵלּוּ וְלֹא נַעֲנוּ, בֵּית דִּין גּוֹזְרִין עֲלֵיהֶם עוֹד שֶׁבַע, שֶׁהֵן שְׁלשׁ עֶשְׂרֵה תַּעֲנִיּוֹת עַל הַצִּבּוּר. הֲרֵי אֵלּוּ יְתֵרוֹת עַל הָרִאשׁוֹנוֹת, שֶׁבָּאֵלּוּ מַתְרִיעִין וְנוֹעֲלִין אֶת הַחֲנוּיוֹת, בַּשֵּׁנִי מַטִּין עִם חֲשֵׁכָה, וּבַחֲמִישִׁי מֻתָּרִין מִפְּנֵי כְבוֹד הַשַּׁבָּת:

(3) На третия ден на МарХешван те започват да се молят за дъжд. Рабан Гамлиел казвал: трябва да се почне на 7, 15 дни след празника Сукот, така че и последните евреи да са стигнали река Ефрат.

(4) Ако 17 МарХешван дойде и не е паднал дъжд, хората трябва да постят за три дни. Те ядат и пият след като се стъмни и имат право да работят, да се къпят, да се парфюмират с масла, да носят обувки и да имат семейни отношения.

(5) Ако Рош Ходеш Кислев дойде и няма дъжд, съдът може да нареди на общността три дни за пости: хората могат да ядат и пият като се стъмни и е позволено да се работи, да се къпе, да се маже човек с масла, да носи обувки и да има семейни отношения.

(6) Ако тези преминат и няма отговор, то съдът нарежда още три дни за пост за общността. те могат да ядат и пият, докато е ден, но не могат да работят, да се къпят, да се мажат с масла, да носят обувки или да имат семейни отношения. И тогава баните се затварят. Ако това премине и няма отговор, то съдът може да наложи на общността още седем дни на пост, като така стават общо 13. Те са по-важни от пръвите, защото на тях се свири на шофар и се заключват магазините. В понеделник щорите на магазините се отварят леко, като се стъмни, а в четвъртъците се разрешава да се отворят леко цял ден заради Шабат.

(א) בְּיֶרַח בּוּל. הוּא מַרְחֶשְׁוָן, שֶׁהָעֵשֶׂב בָּלָה בַשָּׂדֶה, וּבוֹלְלִין לַבְּהֵמָה מִן הַבַּיִת, מִלְּשׁוֹן: וַיָּבָל לַחֲמוֹרִים.

(1) В месец Бул - това е месец Мар Хешван. Потопът (Мабул) по време на времето на Ной започва в месец Мар Хешван, когато тревата в полета изсъхва и на добитка се дава от това, което е складирано.

אמר ר' אבהו גדול יום הגשמים מתחיית המתים דאילו תחיית המתים לצדיקים ואילו גשמים בין לצדיקים בין לרשעים ופליגא דרב יוסף דאמר רב יוסף מתוך שהיא שקולה כתחיית המתים קבעוה בתחיית המתים אמר רב יהודה גדול יום הגשמים כיום שניתנה בו תורה שנא' (דברים לב, ב) יערף כמטר לקחי ואין לקח אלא תורה שנא' (משלי ד, ב) כי לקח טוב נתתי לכם תורתי אל תעזובו רבא אמר יותר מיום שניתנה בו תורה שנאמר יערף כמטר לקחי מי נתלה במי הוי אומר קטן נתלה בגדול

§ Талмудът цитира мнения в похвала на дъжда. Раби Абаху казвал: Денят на дъжд е по-велик от деня на възкресение на мъртвите. Причината е, че когато се случи възкренисението на мъртвите, само праведните ще имат полза, докато от дъжда - и праведните и злите имат полза. Талмудът продължава. Това мнение обаче не съвпада с мнението на рав Йосеф, който казва: понеже дъждовете са равни на възкресението на мъртвите, мъдреците са ги поставили в една молитва по време на Амида. Според рав Йосеф те са равносилни. Сходно на него рав Йеуда казва: Денят на дъждовете е така велик от денят на Даването на Тората, защото е казано: Моите закони ще падат като дъжд - което се отнася за Тората. Рава допълва: Дъждът е дори по-велик от Даването на Тората, понеже сравняваме Тората с дъжд, а ние обикновено сравняваме нещо по-дребно с по-голямо, така че Дъждът е по-важен от Тората.

אמר רבי יצחק אפילו שנים כשני אליהו וירדו גשמים בערבי שבתות אינן אלא סימן קללה היינו דאמר רבה בר שילא קשה יומא דמיטרא כיומא דדינא אמר אמימר אי לא דצריך לברייתא בעינן רחמי ומבטלינן ליה ואמר רבי יצחק שמש בשבת צדקה לעניים שנאמר (מלאכי ג, כ) וזרחה לכם יראי שמי שמש צדקה ומרפא ואמר רבי יצחק גדול יום הגשמים שאפילו פרוטה שבכיס מתברכת בו שנאמר (דברים כח, יב) לתת מטר ארצך בעתו ולברך את כל מעשה ידיך ואמר רבי יצחק אין הברכה מצויה אלא בדבר הסמוי מן העין שנאמר (דברים כח, ח) יצו ה' אתך את הברכה באסמיך תנא דבי ר' ישמעאל אין הברכה מצויה אלא בדבר שאין העין שולטת בו שנאמר יצו ה' אתך את הברכה באסמיך ת"ר הנכנס למוד את גרנו אומר יר"מ ה' אלהינו שתשלח ברכה במעשה ידינו התחיל למוד אומר ברוך השולח ברכה בכרי הזה מדד ואח"כ בירך הרי זו תפלת שוא לפי שאין הברכה מצויה לא בדבר השקול ולא בדבר המדוד ולא בדבר המנוי אלא בדבר הסמוי מן העין: קיבוץ גייסות צדקה (מעשה) פרנס סימן: אמר רבי יוחנן גדול יום הגשמים כיום קבוץ גליות שנאמר (תהלים קכו, ד) שובה ה' את שביתנו כאפיקים בנגב ואין אפיקים אלא מטר שנאמר (שמואל ב כב, טז) ויראו אפיקי ים ואמר רבי יוחנן גדול יום הגשמים שאפילו גייסות פוסקות בו שנאמר (תהלים סה, יא) תלמיה רוה נחת גדודיה ואמר רבי יוחנן אין הגשמים נעצרין אלא בשביל פוסקי צדקה ברבים ואין נותנין שנאמר (משלי כה, יד) נשיאים ורוח וגשם אין איש מתהלל במתת שקר

Талмудът се връща на темата за дъжда. Раби Ицхак казвал: Дори в години като по времето на Елияу, когато Б-г нареждал да няма дъжд, ако дъжд падал на Шабат вечерта, това било знак за проклятие, защото дъждът провалял подготовката за Шабат. Това е сходно с мнението на раба бар Шейла, който казвал: Дъждовен ден е така труден и напрегнат като деня на Страшния съд. Амеймар допълвал: Ако не беше фактът, че хората имат нужда от дъжд, щяхме да се молим за милост и да го премахнем, поради проблемите, които поражда. А раби Ицхак добавя: Слънце на Шабат е Цедака за бедните, които могат да се наслаждават навън без да се притесняват от студа. Понеже е казано: Но, който се страхува от Моето име, слънцето на праведността ще изгрее с топлина в крилата си.

И раби Ицхак добавял: Денят на дъжда е така велик, че дори перута в джоба на човек е благословена, понеже е казано: Да даваш дъжда в земята в правилното време и да благословиш всички творения на ръцете. Раби Йоханан казвал: Денят на дъжда е така велик като събирането на изгнаниците, понеже е казано: Направи нашето изгание ктато изворите в суха земя и извори тук се отнася до дъжд. И Раби Йоханан казвал: Денят на дъжда е така велик, че дори армиите спират да воюват, заради дъжда и калта... И раби Йоханан добавял: Дъждът се спира само от тези, които обещават да дадат Цедака публично, но не я дават: Като вятър без дъжд е този, който обещава фалшиви дарове.

בעתם בלילי רביעיות ובלילי שבתות שכן מצינו בימי שמעון בן שטח שירדו להם גשמים בלילי רביעיות ובלילי שבתות עד שנעשו חטים ככליות ושעורים כגרעיני זיתים ועדשים כדינרי זהב וצררו מהם דוגמא לדורות להודיע כמה החטא גורם שנאמר (ירמיהו ה, כה) עונותיכם הטו אלה וחטאתיכם מנעו הטוב מכם וכן מצינו בימי הורדוס שהיו עוסקין בבנין בהמ"ק והיו יורדין גשמים בלילה למחר נשבה הרוח ונתפזרו העבים וזרחה החמה ויצאו העם למלאכתן וידעו שמלאכת שמים בידיהם:

Когато се молим за дъждове в подходящо време това се отнася за началото на сряда (вторник вечер) и началото на Шабат, понеже в това време хората не скитат по улиците от страх от демони, които по принцип се разхождат вторник вечер или заради свещеността на Шабат. Както откриваме в дните на Шимон Бен Шетах, че дъждът винаги падал вторник и петък вечер, докато пшеницата не станала голяма като бъбреци, а ечемикът - голям като маслинови пити, а лещата като златни динари. И те завързали част от тези снопове като пример за бъдещите поколения, за да им покажат колко вреда може да донесе греха, понеже е казано: Б-г, нашия Г-д, който дава дъжд, дава ранния дъжд и късния дъжд в подходящото време, така че да ни помогне за жътвата... И също така виждаме в дните на Ирод, когато са били заети със строежа на Храма, че дъждът падал само през нощта. И на следващия ден вятърът духал и размятал облаците и излизало слънце и хората работели. И дъждът падал само по време, когато нямало да пречи на тяхната работа и така народът знаел, че Небесна задача се извършва от техните ръце.