Kакво сме взели от другите култури

Думузид, известен по-късно с името Тамуз е древен месопотамски бог, който се свързва с овчарите и е основният ближен на богинята Инана (известна като Ищар). В шумерската митология сестрата на Думузид е Гещтинана, богиня на растежа. В списъка на шумерските царе, Думузид е описан като цар на град Бад-Тибра, но е и ранен цар на град Урук. В шумерската поема Инана предпочита фермерът, Думузид се състезава срещу фермера Енкимду за ръката на Инана. В Инана слиза в Подземното царство, Думузид не скърби за Инана и когато тя се връща от Подземното царство, тя позволва на демоните гала да го заведат долу като неин заместник. Инана впоследствие съжалява за решението си и нарежда Думузид да прекара половин година в Подземното царство и половин година с нея, а сестра му Гештинана да го замени - така се появяват сезоните.

English Wikipedia

(א) וּבַחֹ֨דֶשׁ הַשְּׁבִיעִ֜י בְּאֶחָ֣ד לַחֹ֗דֶשׁ מִֽקְרָא־קֹ֙דֶשׁ֙ יִהְיֶ֣ה לָכֶ֔ם כָּל־מְלֶ֥אכֶת עֲבֹדָ֖ה לֹ֣א תַעֲשׂ֑וּ י֥וֹם תְּרוּעָ֖ה יִהְיֶ֥ה לָכֶֽם׃ (ב) וַעֲשִׂיתֶ֨ם עֹלָ֜ה לְרֵ֤יחַ נִיחֹ֙חַ֙ לַֽיי פַּ֧ר בֶּן־בָּקָ֛ר אֶחָ֖ד אַ֣יִל אֶחָ֑ד כְּבָשִׂ֧ים בְּנֵי־שָׁנָ֛ה שִׁבְעָ֖ה תְּמִימִֽם׃

(1) На седмия месец, на първия ден на месеца, да празнувате свещен ден, да не работите. Да помните деня като ден, в който се чува Шофар. Да представите приятен аромат пред Б-г: един бик от стадото, един овен и седем овце без никакви проблеми.

(א) עַרְבֵי פְסָחִים סָמוּךְ לַמִּנְחָה, לֹא יֹאכַל אָדָם עַד שֶׁתֶּחְשָׁךְ. וַאֲפִלּוּ עָנִי שֶׁבְּיִשְׂרָאֵל לֹא יֹאכַל עַד שֶׁיָּסֵב. וְלֹא יִפְחֲתוּ לוֹ מֵאַרְבַּע כּוֹסוֹת שֶׁל יַיִן, וַאֲפִלּוּ מִן הַתַּמְחוּי:

(1) Във вечерта на Песах, преди Минха, човек да не яде до падането на нощта. Дори най-бедният в Израел да не яде, преди да е легнал на триклиниум. И да не му дават по-малко от четири чаши вино - дори и да са от чинията за Цедака.

(א) מָעוֹז צוּר יְשׁוּעָתִי לְךָ נָאֶה לְשַׁבֵּחַ.

(ב) תִּכּוֹן בֵּית תְּפִלָּתִי וְשָׁם תּוֹדָה נְזַבֵּחַ.

(ג) לְעֵת תָּכִין מַטְבֵּחַ מִצָּר הַמְנַבֵּחַ.

(ד) אָז אֶגְמוֹר בְּשִׁיר מִזְמוֹר חֲנֻכַּת הַמִּזְבֵּחַ.

(ו) רָעוֹת שָׂבְעָה נַפְשִׁי בְּיָגוֹן כֹּחִי כִּלָה.

(ז) חַיַּי מָרְרוּ בְּקוֹשִׁי בְּשִׁעְבּוּד מַלְכוּת עֶגְלָה.

(ח) וּבְיָדוֹ הַגְּדוֹלָה הוֹצִיא אֶת הַסְּגֻלָּה.

(ט) חֵיל פַּרְעֹה וְכָל זַרְעוֹ יָרְדוּ כְאֶבֶן בִּמְצוּלָה.

(יא) דְּבִיר קָדְשׁוֹ הֱבִיאַנִי וְגַם שָׁם לֹא שָׁקַטְתִּי.

(יב) וּבָא נוֹגֵשׂ וְהִגְלַנִי. כִּי זָרִים עָבַדְתִּי.

(יג) וְיֵין רַעַל מָסַכְתִּי כִּמְעַט שֶׁעָבַרְתִּי.

(יד) קֵץ בָּבֶל, זְרֻבָּבֶל, לְקֵץ שִׁבְעִים נוֹשָׁעְתִּי.

(טז) כְּרוֹת קוֹמַת בְּרוֹשׁ, בִּקֵּשׁ אֲגָגִי בֶּן הַמְּדָתָא.

(יז) וְנִהְיָתָה לוֹ לְפַח וּלְמוֹקֵשׁ וְגַאֲוָתוֹ נִשְׁבָּתָה.

(יח) רֹאשׁ יְמִינִי נִשֵּׂאתָ וְאוֹיֵב שְׁמוֹ מָחִיתָ.

(יט) רֹב בָּנָיו וְקִנְיָנָיו עַל הָעֵץ תָּלִיתָ.

(כא) יְוָנִים נִקְבְּצוּ עָלַי אֲזַי בִּימֵי חַשְׁמַנִּים.

(כב) וּפָרְצוּ חוֹמוֹת מִגְדָּלַי וְטִמְּאוּ כָּל הַשְּׁמָנִים.

(כג) וּמִנּוֹתַר קַנְקַנִּים נַעֲשָׂה נֵס לַשּׁוֹשַׁנִּים.

(כד) בְּנֵי בִינָה יְמֵי שְׁמוֹנָה קָבְעוּ שִׁיר וּרְנָנִים.

(כו) חֲשׂוֹף זְרוֹעַ קָדְשֶׁךָ וְקָרֵב קֵץ הַיְשׁוּעָה.

(כז) נְקֹם נִקְמַת דַּם עֲבָדֶיךָ מֵאֻמָּה הָרְשָׁעָה.

(כח) כִּי אָרְכָה לָנוּ הַשָּׁעָה וְאֵין קֵץ לִימֵי הָרָעָה.

(כט) דְּחֵה אַדְמוֹן בְּצֵל צַלְמוֹן, הָקֵם לָנוּ רוֹעֶה שִׁבְעָה.

(1) Маоз Цур Йешуати леха Нае лешабеах.

О, скала, крепост на моето спасение, Теб ще хваля.

Тикон бейт тефилати вешам тода низбеах.

Нека домът на моята молитва да се възстанови и там ще Ти давам благодарност.

Леат тахон матбеах мицар аманбеах

Когато подготвиш заколението на ужасния ни враг.

Аз егмор бешир мизмор ханукат амизбеах.

Аз ще завърша с песен и псалм освещаването на олтара.

Пурим е еврейската версия на весел ранно-пролетен фестивален празник, който можем да намерим в много култури. Обикновено това е еднодневен празник и отбелязва спасението на евреите от унищожение от персийския цар Ахашверош. В Суринам и Кюрасао през 18 и началото на 19. век Пурим се превръща в екстравагантна културна амалгама между евреи, християни и афро-карбици - свободни и роби - в продължаващия цяла седмица "Еврейски карнавал".

Историкът Авива бен Ур казва, че вакханалия Юдеорум е бил свободен от работа ден, до моментът, в който пиянството се оказва прекалено много за религиозните и светски власти на островите.

Пурим отбелязва свободата от робство и геноцид. Иронията е, че някои евреи на тези острови всъщност са робовладелци. Тези идеологически несъответствия се виждат в хаотичния елемент на празника от традиции, смесени с карибски ритуали, карнавал, африкански, креолски и християнски елементи. В холандските колонии, африканските танци са били забранени от края на 17. век. В този период те са разрешени и освен обръщането на ролите, седмицата на Пурим дава шанс за традиционни костюми и празненства. Бен Ур отбелязва, че бруталността на робското общество и общата расова разделеност падат в рамките на тази седмица. След това обаче всичко се връща към "нормалното".

(ד) וַיִּקַּ֣ח מִיָּדָ֗ם וַיָּ֤צַר אֹתוֹ֙ בַּחֶ֔רֶט וַֽיַּעֲשֵׂ֖הוּ עֵ֣גֶל מַסֵּכָ֑ה וַיֹּ֣אמְר֔וּ אֵ֤לֶּה אֱלֹקֶ֙יךָ֙ יִשְׂרָאֵ֔ל אֲשֶׁ֥ר הֶעֱל֖וּךָ מֵאֶ֥רֶץ מִצְרָֽיִם׃ (ה) וַיַּ֣רְא אַהֲרֹ֔ן וַיִּ֥בֶן מִזְבֵּ֖חַ לְפָנָ֑יו וַיִּקְרָ֤א אַֽהֲרֹן֙ וַיֹּאמַ֔ר חַ֥ג לַיי מָחָֽר׃ (ו) וַיַּשְׁכִּ֙ימוּ֙ מִֽמָּחֳרָ֔ת וַיַּעֲל֣וּ עֹלֹ֔ת וַיַּגִּ֖שׁוּ שְׁלָמִ֑ים וַיֵּ֤שֶׁב הָעָם֙ לֶֽאֱכֹ֣ל וְשָׁת֔וֹ וַיָּקֻ֖מוּ לְצַחֵֽק׃ (פ) (ז) וַיְדַבֵּ֥ר יי אֶל־מֹשֶׁ֑ה לֶךְ־רֵ֕ד כִּ֚י שִׁחֵ֣ת עַמְּךָ֔ אֲשֶׁ֥ר הֶעֱלֵ֖יתָ מֵאֶ֥רֶץ מִצְרָֽיִם׃ (ח) סָ֣רוּ מַהֵ֗ר מִן־הַדֶּ֙רֶךְ֙ אֲשֶׁ֣ר צִוִּיתִ֔ם עָשׂ֣וּ לָהֶ֔ם עֵ֖גֶל מַסֵּכָ֑ה וַיִּשְׁתַּֽחֲווּ־לוֹ֙ וַיִּזְבְּחוּ־ל֔וֹ וַיֹּ֣אמְר֔וּ אֵ֤לֶּה אֱלֹקֶ֙יךָ֙ יִשְׂרָאֵ֔ל אֲשֶׁ֥ר הֶֽעֱל֖וּךָ מֵאֶ֥רֶץ מִצְרָֽיִם׃ (ט) וַיֹּ֥אמֶר יי אֶל־מֹשֶׁ֑ה רָאִ֙יתִי֙ אֶת־הָעָ֣ם הַזֶּ֔ה וְהִנֵּ֥ה עַם־קְשֵׁה־עֹ֖רֶף הֽוּא׃ (י) וְעַתָּה֙ הַנִּ֣יחָה לִּ֔י וְיִֽחַר־אַפִּ֥י בָהֶ֖ם וַאֲכַלֵּ֑ם וְאֶֽעֱשֶׂ֥ה אוֹתְךָ֖ לְג֥וֹי גָּדֽוֹל׃ (יא) וַיְחַ֣ל מֹשֶׁ֔ה אֶת־פְּנֵ֖י יי אֱלֹקָ֑יו וַיֹּ֗אמֶר לָמָ֤ה יי יֶחֱרֶ֤ה אַפְּךָ֙ בְּעַמֶּ֔ךָ אֲשֶׁ֤ר הוֹצֵ֙אתָ֙ מֵאֶ֣רֶץ מִצְרַ֔יִם בְּכֹ֥חַ גָּד֖וֹל וּבְיָ֥ד חֲזָקָֽה׃ (יב) לָמָּה֩ יֹאמְר֨וּ מִצְרַ֜יִם לֵאמֹ֗ר בְּרָעָ֤ה הֽוֹצִיאָם֙ לַהֲרֹ֤ג אֹתָם֙ בֶּֽהָרִ֔ים וּ֨לְכַלֹּתָ֔ם מֵעַ֖ל פְּנֵ֣י הָֽאֲדָמָ֑ה שׁ֚וּב מֵחֲר֣וֹן אַפֶּ֔ךָ וְהִנָּחֵ֥ם עַל־הָרָעָ֖ה לְעַמֶּֽךָ׃ (יג) זְכֹ֡ר לְאַבְרָהָם֩ לְיִצְחָ֨ק וּלְיִשְׂרָאֵ֜ל עֲבָדֶ֗יךָ אֲשֶׁ֨ר נִשְׁבַּ֣עְתָּ לָהֶם֮ בָּךְ֒ וַתְּדַבֵּ֣ר אֲלֵהֶ֔ם אַרְבֶּה֙ אֶֽת־זַרְעֲכֶ֔ם כְּכוֹכְבֵ֖י הַשָּׁמָ֑יִם וְכָל־הָאָ֨רֶץ הַזֹּ֜את אֲשֶׁ֣ר אָמַ֗רְתִּי אֶתֵּן֙ לְזַרְעֲכֶ֔ם וְנָחֲל֖וּ לְעֹלָֽם׃ (יד) וַיִּנָּ֖חֶם יי עַל־הָ֣רָעָ֔ה אֲשֶׁ֥ר דִּבֶּ֖ר לַעֲשׂ֥וֹת לְעַמּֽוֹ׃ (פ) (טו) וַיִּ֜פֶן וַיֵּ֤רֶד מֹשֶׁה֙ מִן־הָהָ֔ר וּשְׁנֵ֛י לֻחֹ֥ת הָעֵדֻ֖ת בְּיָד֑וֹ לֻחֹ֗ת כְּתֻבִים֙ מִשְּׁנֵ֣י עֶבְרֵיהֶ֔ם מִזֶּ֥ה וּמִזֶּ֖ה הֵ֥ם כְּתֻבִֽים׃ (טז) וְהַ֨לֻּחֹ֔ת מַעֲשֵׂ֥ה אֱלֹקִ֖ים הֵ֑מָּה וְהַמִּכְתָּ֗ב מִכְתַּ֤ב אֱלֹקִים֙ ה֔וּא חָר֖וּת עַל־הַלֻּחֹֽת׃

Това взе от тях и го сложи в модел и направи модел на телец. И те извикаха: Това е твоят Б-г, о, Израел, който те изведе от Египет. Когато Аарон видя това, той построи олтар пред него и Аарон обяви: Утре ще е празник на Б-г. Рано на следващия ден хората принесоха жертви и донесоха дарове, седнаха и ядоха и пиха и танцуваха. А Б-г каза на Моше: Бързай, защото твоят народ, който изведе от Египет, се държи зле. Бързо се обърнаха от законите, които им Дадох. И направиха за себе си моделен телец и м усе поклониха и му дариха и казаха: Това е твоят Б-г, О Израел, който те изведе от земята на Египет. И още Б-г каза на Моше: Виждам, че те са упорити хора. Нека излея гнева си над тях и да ги унищожа и направя от теб велик народ. Но Моше помоли Б-г, своя Г-д с думите: Нека твоя гняв подмине Твоя народ, който Ти изведе от земята на Египет с могъща ръка и мощ. Нека не казват египтяните: От зло Той ги изведе за да ги убие на планините и да ги изличи от земята. Обърни гнева си и се откажи от плана да убиеш народа Си. Спомни си Твоите слуги Авраам, Исак и Израел, на които им се закле, Самият Ти и им каза - ще бъдат твоите наследници като звездите на небето и ще дам на твоите потмоци, цялата земя, за която говорих да я владеят завинаги. И Б-г отмени наказанието, което беше планирал над Своя народ. След което Моше се обърна и слезе от планината, носейки двете табли със завета, табли, на които и от двете страни бяха изписани заповедите. Таблите бяха дело на Б-г и бяха с Б-жието писмо над таблите...